Възглавницата може да бъде сред най-емоционално близките ни вещи – заравяме лице в нея, гушкаме я и я мачкаме, споделяме ѝ сънищата си, положили глава на нея. Има хора, които не тръгват на път без любимата си възглавница. Но как се е стигнало до изобретяването на този толкова мек и услужлив артикул?
Първоначалната идея е малко по-различна от функцията на днешната възглавница. Много, много назад във времето, още в Древен Египет, възглавниците са имали чисто практичната цел да повдигат над земята главата на спящия, за да се предпазят устата, ушите и носът от буболечки.
Освен това, възглавниците в началото са били привилегия само за знатните особи. Считало се също, че главата е свещена и затова тя трябва внимателно да се пази. В Египет първите възглавници са били от камък. Тези, които първи оформят възглавницата от плат и мек пълнеж са представители на гръко-римската цивилизация. Най-ранните пособия за пълненето на възглавници са били сено, парчета плат или пера.
През средновековието, ако не е ставало дума отново за благородници, възглавницата се е считала предимно за женски артикул и са я ползвали основно бременните жени.
Възглавниците се разпространяват сред масовото население едва след навлизането на технологиите и произвеждането на текстил в мащабни количества.
Интересен факт е, че възглавнички се ползват като част от типичното облекло (кимоно) на японските гейши, като за целта се привързват с пояс към гърба.
В днешно време е странно да си представим дом без възглавници. Освен средство за по-добър и здравословен сън, те са отлични помощници в декорацията. Могат да бъдат намерени в най-различни форми: правоъгълни, квадратни, кръгли, плоски, пълни, под формата на животинче и пр. Цветовете и шарките на техните калъфки са също всевъзможни и зависят от вкуса на избиращия и представите му за аранжиране.
Възглавнички могат да се поставят на дивана, на столовете, а някои хора дори ги ползват за сядане на пода.
Материалите за изработка също са най-разнообразни. В зависимост от целта, за която е преназначена възглавницата, пълнежът може да бъде от : фибри (полиестерни влакна), мемори пяна, гъши пух, латекс, гел, дори стиропор.
Извън обсега на дома, те се ползват по време на пътуване. Този вид възглавници са със специфична форма, която обхваща главно врата и помага на хората да се наспят в автобуса, влака или самолета.
Те също така са част от плажната култура: различни по вид надуваеми възглавнички могат да се използват за плуване във водата или за спокоен и удобен припек на слънце.
В сферата на спорта и медитацията също имаме разновидности на този артикул. Например, при йога упражненията се ползват малки възглавнички за подпиране и удобство при изпълнение на позите.
През 60-те години на минали век в автомобилостроенето се въвеждат така наречените въздушни възглавници, които в най-общ план са допълнителна защита за шофьора, освен колана. Тяхната основна цел е да предпазят предната част на главата от удар.
Но най-сладката асоциация, свързана с възглавниците със сигурност си остава сънят. Нашата грижа е да подобрим неговото качество, като изберем подходящия модел възглавница, който да ни дарява със спокоен и блажен отдих.