Първоначално дънки и деним са два вида материя, като дънките се правили от естествени платове като лен, памук и вълна, а денимът се отличавал със своята здравина и високо качество, като го превъзхождал.
За кратко през Втората световна война дънките били използвани и за военна униформа.
Световноизвестният дизайнер Ив Сен Лоран споделя, че би желал той да е изобретил дънките, защото са експресивни, прости, скромни и сексапилни.
2007г. ВВС предсказва залеза на дънките, но през същата година Обединеното Кралство има оборот за дънки от 1.50 млд. Паунда.
2015г. към Оксфордския речник са добавени 500 нови думи и изрази, и един от тях е джегинг, което означава клин, който наподобява дънки по тялото.
Дънките в началото били боядисвани в кафяв или индигов цвят, тъй като така замърсяванията не личали много.
Случайно в бутик в САЩ избелили нови дънки и бил изобретен износеният ефект, а тези дънки моментално се превърнали в хит.
Левис са патентовали своите оранжеви шевове и те се смятат за тяхна запазена мярка.
През средата на ХХ-ти век сините дънки са са забранени на обществени места като ресторанти, театри и училища, защото се считали за бунтарски и антиконформистки.
Половината от дънките в целия свят се правят в Азия и по-точно в страни като Китай, Индия и Бангладеш.
2009г. дънките били забранени в Северна Корея, което е загуба за всички, които живеят там.
У нас по време на социализма, всички ходят облечени с дънки като официално облекло, тъй като това било въпрос на благополучие, престиж и мода. Дънките в „Кореком“ стрували около 10долара, а работещи в чужбина донасяли вносни от там. В нормалната търговска мрежа се предлагали дънки с марката Рила и били много дефицитни.
В Световния рекорд на Гинес срещу най-скъпите дънки е отбелязано, че те са произведени от Ескада и струват 10 хил. долара.
